Чаканите 27!

Чаках с нетърпение деня в който ще ги навърша. Усещах, че 27 ще са ми специални и се оказах права. За съжаление нито ще ги празнувам, нито искам утре да дойде. Не за друго, просто ще ме боли. За първи път ще изпитам болката да не получа честитка от татко. Боли ме само при мисълта, че вече го няма. Да знам, не мога да го върна, не мога да наваксам пропуснатото, трябва да продължа напред. И въпреки яснотата на тази болка, тя ме изгаря. Толкова много боли, че думите не стигат.
Утре ще ми липсва и приятелското рамо, едната усмивка и блясъка в очите докато изричат пожелания. Всичко това боли, боли безумно, задушава ме до мозъкът на костите ми.
Чаканите 27…няма да успея да ги споделя …